DEICIDE: Какво ли се върти в ума на злото?! Вижте отговора ...

Като начало не мога да не изразя радостта и възторгa, които ме обхванаха, когато преди време разбрах, че Ralph Santolla вече не е част от Deicide. “In The Minds of Evil” е и първият албум от „Scars of The Crucifix” (2004) насам, който е записан без участието на вече споменатия китарист. Причините да започна с тези слова, са лично негодувание причинено от неособено „детметълските“ му сола. Може би биха подхождали чудесно на някой пауър метъл албум, все пак е бил част и от Iced Earth, но стилът му не е нито за Deicide, нито за Obituary, където също остави своят „отпечатък“. 

         Да преминем към самия албум. Предполагам повечето от нас преди да чуят изданието, не са имали кой знае какви очаквания. Нивото на групата напоследък („To Hell With God”) не бе особено високо, от там и занижените очаквания. Може би именно тук се крие ключът, най-новата тава на Deicide да се окаже учудващо добра. Споменах вече липсата на Ralph Santolla, заменен от Kevin Quirion, като това е единствената промяна в състава.

         С “In The Minds…”, Deicide сякаш са малко по-директни, по-агресивни. Лидерът на Deicide, богохулният Glen Benton ни е предоставил 11 парчета на добре познатата тематика – анти-християнство, смърт, сатанизъм и т.н. Хубаво би било да се спомене фактът, че не се забелязват високите му вокали, които, ако трябва да бъдем честни, бяха сполучливи само в първите издания в началото на 90-те. Особено добри ревове ни предоставя в “Even The Gods Can Bleed”.

         Другият оригинален член – Steve Asheim, отново по моя лична преценка, е най-доброто звено в групата. Представя на вниманието ни, изключително разнообразно барабанене – без да прекалява с бластийтовете (както някои обичат да правят).

         Рифовете са “Дисайдски“ – нищо ново, добрата стара богохулна касапница.

         Музикално американците са се справили много добре, безспорно това е най-добрият им албум от “Serpents of The Light” (1997). Да, точно така, по-добър и от “The Stench of Redemption” (2006).

         Накрая бих искал да спомена и наскоро изтеклото видео към песента „End The Wrath Of God”, което представлява интерес както в музикално, така и във визуално отношение.

Връхни точки: Thou Begone, Misery of One, End The Wrath Of God, Even The Gods Can Bleed

8/10

Евгени Славчев