The Years Of Decay: траш машината на Overkill

The Years of Decay е четвъртият студиен албум на траш метъл бандата Overkill. Смятан е от мнозина за върховата точка в кариерата на групата, но това не се дължи само на факта, че е и най-продаваната им тава. The Years of Decay е малко по-различен от останалите записи на групата. Тук си позволяват да експериментират с по - мелодични  и по-бавни (на места) песни.  Самият албум е и по-дълъг от обикновено, с дължина близо един час. Първата песен Time To Kill е с типичната, средна бързина за групата. В средата на парчето се забелязва значителна промяна в темпото – забавяне на темпото, и ако трябва да споделя личните си пристрастия, бих казал, че това е любимата ми част от Time To Kill. Разбира се, след това, отново се връщаме към по-бързото темпо. Следва Elimination, една от най-известните песни на Overkill, която дори си има и видеоклип. Но не става дума за лигав видеоклип, който биха пуснали по Тhe Voice. Тук говорим за сто процента сурова мощ, яростна визуализация на това, какво всъщност представлява музиката на Overkill – бясно онагледяване на това безпощадно и свирепо парче. Следва I Hate You - бърза песен, разказваща главно омразата на лирическия герой, едва ли не към всичко, като например “I Hate Your rules, I hate them all”. Nothing To Die For, поредната траш метъл класика от албума, чието соло ми напомни Megadeth, по-точно нещо от класическия им Rust In Peace.  Но да се върнем на Overkill. Следва най-дългото парче в албума, Playing With Spiders/Skullkrusher. Това е може би най-нетипичната за групата песен, много по-бавна и по-тежка,  може без никакъв проблем да бъде сметната за дуум композиция. За тази песен китарите са настроени и по-ниско, за да звучи по-тежко разбира се. Името също доста ѝ подхожда, защото този тежък риф, мачка черепи.  4:40 е минутата където песента се забързва, за да ни напомни, че все пак слушаме траш метъл група, а не дуум, но около 7:21 минута  се завръща към бавното и тежко начало. Birth of Tension, вече чист траш метъл, малко по-агресивна e в сравнение с останалите. С разярен риф и умопомрачителен двоен бас на D.D. Verni . Продължаваме с Who Tends The Fire, дълга над 8 минути.  Започва по-леко и мелодично, но лека - полека тежкият риф навлиза в песента. Отново малко по-бавна композиция, което се забелязва и в пеенето на Bobby Ellsworth. Едноименната The Years of Decay е поредната от този албум, с продължителност от 8 или повече минути. Започва акустично и доста мелодично в сравнение с всичко останало от албума. Дълга акустична интродукция, траеща около 3 минути. След което разбира се получаваме доста по-типично за Overkill траш звучене. Лесно можем да определим тази песен като най-леката и достъпна от целия албум. Последното парче E.vil N.ever D.ies започва също по-леко, след което буквално разбива слушателя, това е най-бързата и агресивна песен в целия албум, подобаващо избрана от групата да затвори албума. Автор: Евгени Славчев

Връх:  "Time to Kill", "Elimination", "Playing with Spiders/Skullkrusher", "E.vil N.ever D.ies" Траклист: "Time to Kill" "Elimination" "I Hate" "Nothing to Die for" "Playing with Spiders/Skullkrusher" "Birth of Tension" "Who Tends the Fire" "The Years of Decay" "E.vil N.ever D.ies" Състав: Bobby "Blitz" Ellsworth – Vocals Bobby Gustafson – Guitar D.D. Verni – Bass Sid Falck – Drums