Когато името ти е Tom Gabriel Fischer, по-добре
познат като Tom Warrior, всяка
новина за нов албум или друг вид активност около теб не може да не предизвика
интерес в метъл средите. Един от бащите на екстремния метъл се завърна през
тази година, изкарвайки чудовището Melana Chasmata. Tom Warrior стриктно продължава това, което
започна с Martin Eric Ain още
в Celtic Frost с
нечовешкия Monotheist. Той
продължи с тежкия звук,
комбинирането на почти всички възможни екстремни поджанрове и създава
наследството на Celtic Frost под
името на Triptykon.
След изключително силния Eparistera Daimones (2010) въпросите бяха крайно еднозначни: способен ли е Tom да поддържа високото качество на музиката си? Отговорът също е еднозначен: да! Мракът, депресивното настроение и свръхтежката музика (и буквално, и преносно) присъстват повече от ясно и в Melana Chasmata. Освен музиката, тежки са и текстовете, кръжащи около депресията, мрака, забвението, болката – все теми, които са като неизчерпаем кладенец за света. Дори имаме песен, кръстена на имението, притежавано от окултиста Алистър Кроули – Boleskine House! Какво по-мрачно и мистично от това?
Когато слушаш тавата, неизбежни са промените в настроението, навлизането в чужди територии и съзнания. Не може да не промени мислите ти. Като започнем още с обложката, която отново е дело на великия швейцарски сюрреалист и приятел на г-н Warrior, H. R. Giger, злощастно преминал в отвъдния свят по-рано тази година и преминем през всяко едно парче – оставаме обвити в черно. Точно както в метъл учебник.
В Melana Chasmata бихме могли да кажем, че има за всекиго по нещо. Любителите на по-бързата и ударна музика от ранното творчество на швейцареца (Hellhammer, Celtic Frost) ще намерят своето в откриващата Tree of Suffocating Souls както и в Breathing. Въпреки наличната скорост в споменатите песни, албумът е по-скоро споен в по-бавното темпо. Защото песни като Altar of Deceit, Black Snow, Demon Pact са изпълнени със злокобна атмосфера и рифове в каноните на дуум метъла.
Приятната, според мен, изненада в албума е парчето Aurorae. То служи като повратна точка, поставено в средата. Най-красивата и лека песен, с чието слушане се пренасяш сякаш в някакви далечни, отминали времена, в някой красив откъснат от света готически замък. Да, елементи на готика като изкуство най-силно има именно в Aurorae. Отчитам и завръщането на „плачещите“ вокали на швейцареца, налични още в Into The Pandemonim на Celtic Frost в песни като Mesmerized, Babylon Fell, Caress Into Oblivion, Sorrows of the Moon и др. А завършекът? Waiting е едно психаделично, крайно атмосферично парче, затварящо целия този пъзел по подобаващ начин.
Въобще мракът и отчаянието са силно застъпени и като теми, и като усещания. Не можем да не подчертаем и присъствието на останалите абсолютно пълноправни членове на бандата, начело с V. Santura, на когото са предоставени и някои от вокалните партии. Силно препоръчвам Melana Chasmata за всички онези, които не робуват на границите и слагането на етикети на музиката, както и на онези със склонности към самоубийствени мисли. Този лишен от всякаква светлина и оптимизъм албум е безспорно сред най-добрите за 2014 г.
97/100
След изключително силния Eparistera Daimones (2010) въпросите бяха крайно еднозначни: способен ли е Tom да поддържа високото качество на музиката си? Отговорът също е еднозначен: да! Мракът, депресивното настроение и свръхтежката музика (и буквално, и преносно) присъстват повече от ясно и в Melana Chasmata. Освен музиката, тежки са и текстовете, кръжащи около депресията, мрака, забвението, болката – все теми, които са като неизчерпаем кладенец за света. Дори имаме песен, кръстена на имението, притежавано от окултиста Алистър Кроули – Boleskine House! Какво по-мрачно и мистично от това?
Когато слушаш тавата, неизбежни са промените в настроението, навлизането в чужди територии и съзнания. Не може да не промени мислите ти. Като започнем още с обложката, която отново е дело на великия швейцарски сюрреалист и приятел на г-н Warrior, H. R. Giger, злощастно преминал в отвъдния свят по-рано тази година и преминем през всяко едно парче – оставаме обвити в черно. Точно както в метъл учебник.
В Melana Chasmata бихме могли да кажем, че има за всекиго по нещо. Любителите на по-бързата и ударна музика от ранното творчество на швейцареца (Hellhammer, Celtic Frost) ще намерят своето в откриващата Tree of Suffocating Souls както и в Breathing. Въпреки наличната скорост в споменатите песни, албумът е по-скоро споен в по-бавното темпо. Защото песни като Altar of Deceit, Black Snow, Demon Pact са изпълнени със злокобна атмосфера и рифове в каноните на дуум метъла.
Приятната, според мен, изненада в албума е парчето Aurorae. То служи като повратна точка, поставено в средата. Най-красивата и лека песен, с чието слушане се пренасяш сякаш в някакви далечни, отминали времена, в някой красив откъснат от света готически замък. Да, елементи на готика като изкуство най-силно има именно в Aurorae. Отчитам и завръщането на „плачещите“ вокали на швейцареца, налични още в Into The Pandemonim на Celtic Frost в песни като Mesmerized, Babylon Fell, Caress Into Oblivion, Sorrows of the Moon и др. А завършекът? Waiting е едно психаделично, крайно атмосферично парче, затварящо целия този пъзел по подобаващ начин.
Въобще мракът и отчаянието са силно застъпени и като теми, и като усещания. Не можем да не подчертаем и присъствието на останалите абсолютно пълноправни членове на бандата, начело с V. Santura, на когото са предоставени и някои от вокалните партии. Силно препоръчвам Melana Chasmata за всички онези, които не робуват на границите и слагането на етикети на музиката, както и на онези със склонности към самоубийствени мисли. Този лишен от всякаква светлина и оптимизъм албум е безспорно сред най-добрите за 2014 г.
97/100
Няма коментари:
Публикуване на коментар