Bloodbath - Grand Morbid Funeral (ревю)

Нов албум на Bloodbath? С нов вокалист, различен от Mikael Akerfeldt и Peter Tagtgren? Да, точно това получихме тази година – изкормващият четвърти за шведската супергрупа албум Grand Morbid Funeral. Във всяко едно ревю и отзив се повтаря почти едно и също: колко мръсно, олдскул и прогнило звучи изданието. И как да е иначе, длъжен съм да потвърдя същото, защото е точно така. Зад микрофона стои едно добре познато лице – Nick Holmes. Много хора очакваха новият вокалист да е я Jorgen Sandstrom, я Johann Hegg, но от Bloodbath успяха да ни изненадат отново.

                Решилият да се завърне дълбоко в корените си г-н Holmes, си пусна брада, и започна да измъчва гласа си във възможно най-добрия момент за нас, напомняйки ни за злокобните си ревове от първите две издания на Paradise Lost. Много хора бяха скептични за тази промяна, но мисля, че всички те бяха опровергани още с предварителното пускане на “Unite In Pain”. Гласът на англичанина идва като свежа глътка въздух, защото е доста по-различен от двамата си предходници.

                Като изключим тази промяна, се наблюдава и още една - завръщане към по-стария звук, типичен за шведския дет метъл от началото на 90-те. Китарите са настроени с онзи блажен циркулярен и стържещ звук, подобен на ранните Entombed и Dismember, както и от дебюта на самите Bloodbath – Ressurection Through Carnage. Същинско блаженство за всеки любител на традиционния стокхолмски дет метъл.

                Grand Morbid Funeral е белязан с различаващи се една от друга песни, нещо за което не всички дет метъл банди могат да претендират. Имаме ударни и бързи касапници като откриващата „Let The Stillborn Come To Me”, “Beyond Cremation”, “Unite In Pain” и “Famine of God’s Word”, а на места се усещат и дуум влияния – „Church of Vastitas” и едноименното парче. Последното, за всеобщо удоволствие, е подправено и с двама добре познати гост участници – Eric Cutler и Chris Reifert от Autopsy. Същински дет метъл пир.

                Терминът супергрупа изглежда е повече от уместен за шведите. Защото те наистина са такава, продължавайки да издават нищо друго освен висококачествен материал. Абсолютно чудовищно издание, което засища глада на всички любители на шведски приспивни песни… или пък ни прави още по-гладни? Заключението е излишно, седнете удобно, надуйте албума и си отворете бира. Повярвайте ми, комбинацията е добра.

95/100