Testament: Новият ред в метъла

 T

       ова е вторият албум, който могъщите Testament издават. Годината е 1988, датата е 10 май, навярно навън птички са пеели, докато Чък Били е взимал тон за този зверски албум. С The New Order, Теstament, си осигуряват място в световните чартове, и така да се каже, изплуват от ъндърграунда, където повечето траш ориентирани групи, творят в този период, който е по-благосклонен към досадните глемъри. Синглите, с които, отварят вратите с ритник са: Trial By Fire и The Preacher.  И двете са агресивни, яростни и оборотни парчета, с бесни вокали, тежки, стопроцентови траш рифове, смазващи и неконтролируеми, плюс ударна доза ритъм секция. 

     Трябва да отбележа работата на Алекс Сколник – блестящ китарист, с блестяща техника и безспорни качества, които той развива не само на траш сцената. Това е абсолютно наложително за човек, който има широк диапазон от умения. Тук не става въпрос за безсмислени преувеличения или безпричинно възхваляване. Просто мелодичността на солата, препращат към по-леки жанрове в  метъла. Така и така говорим за Сколник, започвам с интрото на албума, по-специално песента "Eerie Inhabitants„ – поредното бързичко парче, с безупречно и изчистено соло. Албумът започва епично, без отклонения от траш нормата. Тук мисля, че е редно да вметна една кратка забележка, относно траша на Testamеnt, който се отличава със сравнително по-бавно темпо, отколкото да речем немския траш. Банди като Sodom, Kreator, дори и Slayer, които далеч не са с немски корени, имат доста по-тежко звучене, по-агресивно присъствие, по-бунтарски настроени и по-настъпателни. Но като говорим за по-екстремни жанрове, е нужно да отбележим една тенденция, която наблюдавам в хората, които не бягат към тези течения в метъла. Често тези хора, към които се причислявам и аз, нищо, че си позволявам да коментирам този албум, смятат, че траш произведенията са еднотипни, дублиращи се, бързи парчета, и в повечето случаи, го възприемат като страшна какафония. Когато навлезеш в жанра, обаче ще го преоткриеш. Една от най-важните отличителни характеристики на траш бандите и на музиката им е, ритъм секцията и лудите рифове. Какво е траш песен, без МЕГАриф. Мога спокойно да кажа, че траш рифът е по-важен, дори от солото. Сериозно.

    

     Закриваме албума с Musical Death, която е блестящият начин, да завършат албума. Всъщност това не е песен, в истинския смисъл, а един класически инструментал на Сколник. Ето, идваме си на думата – виртуозно изпълнение на маестрото.