На 6-ти април
излезе един от най-чаканите хеви албуми за тази година - Stalingrad на немските ветерани Accept. Toва е фаталният тринадесети албум на
бандата, но по нищо не личи, че няма да им донесе късмет, защото на кратко, тавата
е блестяща: страхотна продукция, чист и модерен звук, перфектни вокали,
железни рифове и брилянтна ритъм секция. А, да не забравя и концепцията за
втората световна война, която също не е лоша.
За да не съм
голословна, ще цитирам Чад Боуър от heavymetal.about.com, който започва
своето ревю на албума така: "Когато Accept замениха
легендарния Удо Диркшнайдер с никому неизвестния тогава, Марк Торнило,
феновете бяха скептични", но подобно на него, смятам, че той се доказа в
бандата и пое успешно щафетата от Удо, който се радва на солова кариера в
момента. Истината е, че на Марк не му липсват абсолютно никакви качества, за
да бъде достоен фронтмен на една от най-влиятелните метъл банди. Не лиспват
крясъците, без които един метъл албум, ще е чисто и просто ... Гол, не
липсват дрезгавите, бунтарски вокали, и безусловната харизма, която излъчва.
Но не само вокалите са важни за една банда. Всичко е комплекс от фактори, за
да може нещата да вървят в правилна посока. Неизменният член на Accept-Волф Хофман, който е китарист на групата
от 1976 - това си е сериозен стаж в метъла, ако питате мен. Хофман има силна
поддръжка от Херман Франк - член на Accept от 1982, а ритъм
секцията, строят Питър Балтс на бас и Щефан Шварцман.
Освен пауър и
хеви метъл с немски привкус, към който спадат Hung, Drawn and Quartered (началното парче, което ни въвежда в един
страхотен "военен, боен албум на честта"), едноименната Stalingrad (мелодичен хеви метъл риф в началото, и
изненадващ завършек със съветския химн :О), Hellfire (малко
по-бавно метъл парче), Flash To Bang
Time (типичен
пауър спийд, изпълнен с динамика, ритмичност и много метАл), има и малко
по-спокойни парчета, които в никакъв случай не слагам при баладите. Това са Shadow Soldiers , която има толкова красиво акустично
интро, изпълнено страхотно, с чувство от Волф Хофман, и продължава в средно
хеви темпо; Twist of Fate е най-отличаващото се от останалите в
албума, с лек ритъм, по-чисти китари и дори баладичност, с риск да си противореча с казаното по-горе.
Албумът завършва
по-най подходящия начин, с парче, което сякаш обобщава чутото до тук. Силно начало и лежерен двуминутен, мелодичен край, който слага точка на
този хеви образец. Всъщност Accept не изненадват
никого с музиката си, тя е все така актуална, все така силна, влияеща, мощна
и твърда, без компромиси и лиготии. Чиста немска точност!
|
Връх: Stalingrad, Twist of Fate, Hung, Down and Quartered
Траклист:
Марк Торнило - вокали Волф Хофман - китара Херман Франк - китара Питър Балтс - бас Щефан Шварцман - барабани |
Ревюта (My reviews translated in english)
Какво ти се чете?
четвъртък, 26 април 2012 г.
Stalingrad: Xеви метъл без компромиси
Етикети:
Ревюта,
Accept,
Heavy Metal,
Power Metal,
Speed Metal
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар