Monotheist: Зимен реквием от Celtic Frost

Monotheist е последният албум на швейцарските легенди Celtic Frost.  Доста по-различен е от останалите им, които са в типичния стил на групата (прото-блек метъл и траш метъл).  Celtic Frost възкръсва от прахта на Hellhammer в началото на 80-те, където  главни действащи лица са Tom Gabriel Fischer (Tom Warrior) – вокали и китара и Martin Eric Ain – бас. Изкарват два метъл шедьовъра Morbid Tales и To Mega Therion, определяни от мнозина като едни от най-съществените албуми за екстремната метъл сцена. Противно на първите им проекти, този (Моnotheist), е много по-тежък и по - мрачен. Влиза главно в категорията дуум/готик метъл, но с доста по-тежко звучене от това, което сме слушали с този етикет. Различността на албума, отликите му от предишните проекти на групата, предизвикват противоречиви чувства във феновете: докато едни не са особено очаровани от чутото, то други приветстват с отворени обятия парчетата от Monotheist. Нека обърнем поглед конкретно върху песните: започва с Progeny, сравнително бърза песен, с типичното дуум забавяне по средата. Още от първите секунди се разбира, че това ще е суров и тежък албум. Следва Ground още една изключително тежка песен със средно темпо. Поне според моите впечатления, текстът е доста интересен. Tom Warrior може да бъде чут да казва „Oh, God why have you forsaken me”, подсказващ за песимистичното настроение на песента. А какво по-песимистично от този нисък бас. A Dying God Coming Into Human Flesh, песен изпята главно от басиста – Martin Eric Ain (Tom Warrior обаче също изпълнява малка част от песента). Една от най-мрачните песни. Започва леко, главно с бас китарата на Ain, но това е като затишие пред буря, преди слушателя буквално да бъде ударен с неземно тежък и бавен риф. Цялата песен е с доста бавно темпо, а и с интересен видеоклип, заснет за тази песен малко след издаването и.  Drown In Ashes, е една доста по – лека, дори може да бъде казано и красива песен, което идва от  женските вокали в нея. Песен, водена главно от ритъм секцията, като китарите са по-скоро за фон и не са толкова тежки. Os Abysmi Vel Daath, ни връща към тежките рифове. Това е може би най-дуум метъл настроената песен в албума и личен мой-фаворит. Със изключително бавно темпо, изключително мрачна атмосфера и текст.  I deny my own desire. Dark in darkness I can see. Nothingness is blinding me. Obscured, Domain of Decay и Ain Elohim са тежки парчета, с дуум мотиви и дет привкус. Но Incantation Against бележи рязка промяна, песен без тежки китари както досега. Тиха и спокойна песен,  отново белязана от женски вокали. Носи мрачна, тъжна, дори печална, траурна атмосфера. Лично за мен това е най-ниската точка в албума. Synagoga Satanae – със сигурност най-тежкото, най-мрачното дори бих казал най-злото парче в албума. Също така и най-дългата песен в албума – малко над 14 минути.  След  1:44 започва този тежък, обречен риф, способен да накара слушателя да настръхне, било то от страх или от удоволствие. Това е образец за дуум метъл. И заедно със Os Abysmi Vel Daath именно това са върховите моменти в албума. Winter е последната песен. Противно на цялостната метъл концепция е инструментал, без тежките жици, дори със елементи на класическа музика. Бих казал перфектна да затвори този иначе тежък, дори брутален албум. Това е един от най-колосалните и чудовищни албуми, правени някога. Албум, толкова въздействащ върху слушателя, че може преспокойно да „уплаши“ слушателите с по-нежни уши, въпреки това, всеки фен би трябвало да оцени въздействието, музиката, текстовете и посланията на Monotheist.

Връх: Os Abysmi Vel Daath, Synagoga Satanae, Domain of Decay Траклист: 1. Progeny 2. Ground 3. A Dying God Coming Into Human Flesh 4. Drown in Ashes 5. Os Abysmi Vel Daath 6. Obscured 7. Domain of Decay 8. Ain Elohim 9. Triptych I: Totengott 10. Triptych II: Synagoga Satanae 11. Triptych III: Winter (Requiem) Състав:  Tom Gabriel "Warrior" Fischer: китара Martin Eric Ain: бас, вокали   Erol Unala: китара Franco Sesa: барабани АВТОР: ЕВГЕНИ СЛАВЧЕВ