PRIMAL ROCK REBELLION: Експериментът Awoken Broken

Траклист: 1."No Friendly Neighbour"   2. "No Place Like Home"   3. "I See Lights 4. "Bright as a Fire"   5. "Savage World"    6. "Tortured Tone 7. "White Sheet Robes 8. "As Tears Come Falling from the Sky"   9. "Awoken Broken"   10. "Search for Bliss"   11. "Snake Ladders"   12. "Mirror and the Moon" Състав: Mikee Goodman – вокали Adrian Smith – китара, бас китара, беквокали Tarin Kerry – беквокал в три песни Abi Fry - виола Dan "Loord" Foord – барабани, ударни Връх: Tortured Tone ЧУЙ Snake Ladders

Определено студийният проект на Ейдриън Смит и Майки Гудман, хвърли в смут повечето фенове на Iron Maiden. Причината е може би в това, че на официалната интернет страница на бандата с големи букви пишеше: "Iron Maiden с важно съобщение към феновете си утре", или нещо от този род. Всички си мислехме, че ставаше дума за нов албум  на легендарната метъл група, но след като разбрахме, че Смит се впуска в самостоятелни експерименти, леко се разочаровахме, или поне моето обкръжение. Но след като чух албума, се успокоих. Нямаше да е същото, ако това бе албум на Maiden, но трябва да отсеем позитивното от тавата Awoken Broken. Албумът излезе на 27 февруари тази година и зарадва любителите на екстремните (донякъде) вокали, тежките (донякъде) рифове, и алтърнатив (донякъде) мотиви. Песните са 12 и са написани и лично продуцирани  от чисто новия тандем в рока Смит/Гудман. Всички познават един от китаристите на Maiden, неговите мелодични рифове, сола, и общо взето творчеството му в бандата. Гудман е не по-малко известен - бивш вокалист на британската прогресив метъл банда SikTh, с които има два дългосвирещи и  пет краткосвирещи албума.  Преди да чуя песните, си помислих, че е логично албумът да има прогресив привкус, но като ли, че не долових. По-скоро алтърнатив и  доза индъстриъл, някои дори намират прилика с Korn. Е, има нещо вярно във всичко това. Но освен познатите неща, албумът изненадва, по-скоро Ейдриън Смит изненадва с нетипични рифове и сола. Което е полезно за един наложил се в определен стил китарист. Така можем да преценим дали бихме предпочели да го слушаме във всякакви жанрове, или бихме останали верни на класическите неща. Колкото и да търсим верния път, към определянето на жанра, винаги ще има недоразумения и спорове - от кое повече, от кое по-малко. Затова нека разгледаме песните, пък да видим: Албумът започва със суровото парче No Friendly Neighbour,  в което има и грубички, дрезгави, даже смея да твърдя - ядосани вокали. Определенията за гласа на Гудман важат и в No Place Like Home - парче, което се сдоби с видеоклип и стана първият сингъл на Primal Rock Rebellion. Припевът обаче, се различава доста от първата част, и разликата идва от мелодичността и изчистеността на пеенето. Има и кратко соло, в което се досещаме, че Смит все пак е на линия. А беквокалите са ми малко познати! (ооо) I See Lights беше песента, която чухме за първи път от Primal .. В нея има една привлекателна грубост на рифовете, а и на вокалите. Звучи бунтарски и дръзко. Добра китарна работа на Смит, както тук, така и в Bright as Fire. Tortured Tone започва леко, долавя се виолина, която, вярвам ще се съгласите, носи меланхолични настроения. Някаква угнетеност и самота носят самите вокали на Гудман. Парчето грабва освен със сантименталността и чувството, с което е изпълнена, и със силния си, мелодичен припев. Наистина страхотно парче. Подобна е последната двандесета песен - Mirror and The Moon - мелодична пауър балада, която е сполучлив завършек на албума. Едноименната Awoken Broken е доста сърдито парче, с добра ритъм секция, заедно с White Sheet Robes са прилични хеви парчета, с типичния риф и известна доза мелодичност. Отделям Snake Ladders настрана! Освен, че е едно от най-добрите парчета в албума, смятам, че се различава доста от, което и да е парче от Awoken Broken. Бавен ритъм, мрачен риф, чувство за загадъчност и напрегнатост, хрипливи вокали - наистина жегващо парче, с наченки на дуум. Нетипичен риф за Смит, но човекът е заявил готовността си за експерименти, така че това е сполучлива симбиоза между дуум, ала Black Sabbath и хеви метъл (частта с припева). Това парче заслужава адмирации! Албумът има и своите слаби страни, но да не забравяме, че това е просто страничен, студиен, както самите музиканти се изразяват, проект. Но въпреки, че са го определили и замислили като такъв, няма как да разберат дали са постигнали нещо, докато не изсвирят някое парче пред публика.  Чак тогава, ще установят дали си заслужава да продължат!