Cross Purposes: Един от последните студийни записи на Black Sabbath

Албумът излиза през 1994 в последния ден на януари. Така, че имаме основание да наречем албума "смразяващ", въпреки топлото мартенско време и първопролетните благопожелания. Това е четвъртият студиен албум на Black Sabbath, където вокалист е извънземният Тони Мартин. С малката подробност, че през 1992, Рони се появява отново за кратко на хоризонта, за да запише със старите си авери, албума "Dehumanizer", който ще разгледаме по-нататък във времето. Така да се каже "ерата на Тони Мартин" е от по-слабо подкрепяната, в сравнение с гигантския успех на периода с Ози, а след това и с Рони, с който успяват почти да се задържат на предишното високо ниво.  След Ози, повечето запалени фенове приемат групата като "Iommi Band"или "Iommi Project". Въпреки това, смятам, че тези четири албума с Мартин: Eternal Idol, Headless Cross, TYR, Cross Purposses и Forbidden, дават ясно да се разбере, че това е група, която не би направила слаб албум. Така е и в този случай. Cross Purposes е един от най-добрите в кариерата на Black Sabbath като група. Пиша това с риск, да не получа сериозна подкрепа от повечето запалени фенове на Ози Озбърн. Но не трябва с лека ръка да отхвърляме всичко, излязло след 1979 година. Това е разнообразен албум, в който би се намерило по нещо за всеки метъл фен. От класически хеви метъл, през дуум рифове, до балади, каквито са например " Dying For Love и "The Hand That Rocks The Cradle" . Да! Всичко това в Cross Purposes. Първата песен е I Witness - класически хеви метъл, въпреки че леко се разминава с типичните "смазващи" рифове на Айоми. С динамиката и бързината си, това парче е най-подходящо за откриващо. Зарежда с енергия и обещава страхотен финал. Cross Of Thorns е втората песен. Имаме акустично начало и несъмнено блестящи вокали на Мартин. Мощно парче, с перфектен бас, силен припев, а Айоми "The Riffmaster" влиза към третата минута с мелодично соло. Безспорно това е една от най-яките пауър балади. Следва Psychophobia, която започва с бесен риф. С малко по-нестандартен риф за Black Sabbath, който малко напомня за Led Zeppelin, само че тежестта на Айоми пречи дори да си помислим за Джими Пейдж. В Cross Purposes открих и типичният за Sabbath дуум с мрачен текст. Това е Virtual Death, която има наистина дууми начало, смразяващо бас интро, вледеняващ риф и провлачени вокални хармонии, напомнящи за пеенето на Alice in Chains. За последното ми твърдение, се вдъхнових от страницата на песента в сайта LastFM, където повечето от коментарите са подобни. И наистина докато я слушах за пръв път, ми приличаше на нещо много познато, но за да разбера точно на какво, трябваше да се подсетя от коментарите в сайта. Както и да е! Важното е, че парчето е умопомрачително в буквалния смисъл на думата. Влиза директно в ума ти, въздейства ти и носи със себе си особени настроения и въображения, като например някое мрачно, мъгливо, пусто място. А изпълнението на  лирическото отклонение, където Мартин пее: "People Always Try To Change me", е направо епично. В Immaculate Deception, Айоми показва бързи пръсти и техника по време на солото. Други подобни парчета са Back To Eden и Cardinal Sin. Dying For Love е блестяща хеви метъл балада със силен бас, мелодична китара, която приляга перфектно на гласа на Тони Мартин. Evil Eye  - тежкарски риф, а след третата минута имаме невероятна ритъм заигравка на Бътлър и Рондинели. Любопитен факт за парчето е, че основният риф е дело на Еди Ван Хален. Или поне така казва уикипедия. Тони Мартин е чудесен вокалист, който има изключително мощен, силен и техничен глас, с широк диапазон. Това наистина е важно за хеви метъла, въпреки, че много вокалисти притежават по-скромни заложби. Тони Айоми както винаги е на ниво, предлага разнообразие в свиренето си този път. Китарата му звучи, по-скоро жилеща, отколкото тежка (знаете албума Master Of Reality, там направо е заглъхнала от тежестта). Гийзър Бътлър е майстор-басист, незнам как да го определя по друг начин. С мелодичните, динамични и експресивни бас линии, той има един от най-запомнящите се стилове на свирене в метъла, тук в този албум, не прави изключение. Джеф Никълс, допринася за "различността" в тавата, сменя леко "класическото" звучене на групата, и доказва колко са важни детайлите, а барбанистът Боби Рондинели се справя не по-малко добре от Бътлър в ритъма.

Траклист: I Witness - Cross Of Thorns - Psychophobia - Virtual Death - Immaculate Deception - Dying For Love - Back To Eden - The Hand That Rocks The Cradle - Cardinal Sin - Evil Eye Състав: Тони Айоми - соло китара Тони Мартин - вокали Гийзър Бътлър - бас Джеф Никълс - клавишни Боби Рондинели - барабани Връх: Dying For Love, Virtual Death, Evil Eye