Cirith Ungol: Падналите идоли

Не сте ли чули за тази банда, преди?! Ами, да! И аз не я бях чула до деня, в който не реших да изслушам нещо тяхно по предложение на брат ми, който има навика буквално да "изравя" банди и песни. Та така и с Cirith Ungol. Една хеви метъл банда от Калифорния, която за нещастие остава дълбоко под земята, въпреки че има неоспорими качества да забива истински здрав и неудържим хеви метъл. Въпреки, че някои критици ги сочат като едни от пионерите на дуум метъла, за мен те звучат повече хеви метъл. Но на фона на сериозните проблеми, през които членовете на бандата минават, определянето на стила им, съвсем не е в полезрението на феновете. Paradise Lost е последният албум на Cirith Ungol, който излиза през лятото на 1991 и с него, идва краят на групата, която съществува 22 години, преди окончателно да бъде разгромена от серия фактори. Момчетата имат порблеми със звукозаписната си компания, от която не са доволни, не харесват продукцията на албума, нямат никакъв достъп до вземането на каквито и да е решения, относно собственото си творчество, множество междуособици се получават между екипа и бандата. Това води до безвъзвратното напускане на ключови фигури от групата, така се стига и до неизбежния и край. Което е твърде жалко и болезнено за хеви метъла, защото от музиката на бандата личи, че тези момчета са професионалисти, че имат какво да покажат. Това не е честно спрямо техния талант, но животът поднася и неприятни изненади. Излязъл през 1991, време, в което вече се наблюдават нови стилове и жанрове в метъла и рока, музиката не напомня това. По-скоро е нещо в стил хеви метъл от началото на 80-те (най-силното време на калсическия хеви метъл). Албумът започва с Join The Legion. Самото заглавие звучи метълско, ала Saxon. Представяш си епични битки, точно като в някоя от холивудските продукции на историческа тематика. От музикална гледна точка, парчето е чисто и просто хеви метъл, без никаква дуум намеса. В The Throll, гласът на вокалиста Тим Бейкър напомня отчасти за Дий Снайдър (Twisted Sister).  Двете начални песни са върхови метъл химни в кариерата на бандата, според Едуардо Ривадавиа. Heaven Help Us е мелодично парче, с добър бас на  Върн Грийн, завладяващ риф и добро соло на Джим Бараза. Тази песен, както и Before The Lash и Go It Alone, звучат наистина класически. С готин ритъм, майсторко соло, рифовете, китарите, хоровите припеви и мелодичността, въобще всичко типично за постройката на хеви метъл песен от златната ера. Тези песни звучат толкова носталгично по току що отминалото (тогава) десетилетие.  Може би в Before The Lash се наблюдават леки примеси с дуум метъл, но нищо повече. Chaos Rising е епично, драматично парче, което безспорно е един от върховете в албума. Напомня епичните композиции на Iron Maiden, но само в началото. След 40-тата секунда "превключват" в доста по меланхолично-мелодична посока, която оставя отпечатък в съзнанието още  от първо слушане. Драматизмът на парчето идва и от многото смени на темпото, които дават няколко различни един от друг, облици на композицията. Слушайки я, не изживяваш само едно чувство: минаваш през спокойствие, ярост, съмнение. Последните минути са феноменални в музикално отношение. Fallen Idols - монументално хеви метъл парче с по-бавен ритъм, изпълнено по блестящ начин. Парчето грабва и с химновия си припев. Страхотно китарно соло и невероятен бас. Paradise Lost - заглавното парче има силно начало, сякаш казващо "Бъдете готови за бойното поле!". Силна, динамична песен, от която лъха сурова сила, динамика и първичност, всичко това в страхотен ритъм и стихиен бас.

Връх: Chaos Rising, Fallen Idols, Paradise Lost Tраклист: "Join the Legion" "The Troll" "Fire" "Heaven Help Us" "Before the Lash" "Go It Alone" "Chaos Rising" "Fallen Idols" "Paradise Lost" Състав: Tim Baker -вокали Robert Garven - барабани Jim Barrazza - китара Vern Green- бас