Това е, не чак толкова новичко ревю. Писала съм го за Rockfire, но сега го предлагам и тук, тъкмо ще увеличим броя на публикациите, в иначе новия блог. Приятно четене!Представям ви един малко по-различен албум, в един малко по-различен жанр - дуум метъл. Дуумът, повлиян от ранния хеви метъл и дуум на Black Sabbath не е сред мейнстрийм жанровете, но пък за сметка на това има своята маса почитатели. Американската дуум банда Saint Vitus черпи идеи от Black Sabbath, по малко от музиката, по малко от имиджа, по малко от темите и посланията.
Born Too Late e третият албум на групата, и първият на вокалиста Скот Уейнрич. Излиза през 1986 и честно казано, албуми като този, трудно се забелязват от критиците, в една хеър и глем ера, каквато битува в средата на 80-те. Както и да е, албумът има своите достойнства. Едно от най-силните парчета вътре е Born Too Late - едноименният трак, който е бавен, с мудно темпо, което би изнервило някои от "по-спийд метъл" ориентирани фенове. Парчето е опростено, без сложни ритъм китари и бас линии. Главният ритъм е изчистен и точно маркиран. Барабаните са добри и мощни, и именно те са инструментът, който разнообразява песента. Нека споменем барабаниста - Армандо Акоста. Дейв Чандлър прави бързичко, на фона на ритъма, соло. Настроението, което тази песен носи, както и почти всички от каталога на Vitus, е мрачно, (дуум от англ. Орис, обреченост, гибел). Въобще текстът поставя проблем, който е доста смислен и съвсем не посредствен, това е изолацията, отчуждеността на лирическия герой, сякаш е прокобен от всички останали, или по-точно анатемосан. Това е начинът Уейнрич да изрази бунта в себе си.
Every time I'm on the street
People laugh and point at me
They talk about my length of hair
And the out of date clothes I wear
They say I look like the living dead
They say I can't have much in my head
They say my songs are much too slow
But they don't know the things I know
Dying Inside е подобна песен на Born Too Late, ако я отнесем към темата на лириките. В дуума генерално, както и в творчеството на Saint Vitus, именно текстовете са определящи. В случая, това е като изповед.
There is nothing that I can do
I have no self control
I have let myself become dead
I have ruined my soul
Every time I wake up sick
I say never again
But then opportunity knocks
And I'm wasted my friend
Clear Windowpane е една от по-бързите песни на Saint Vitus, ако въобще можем да говорим за "бързи" песни при тях. Друга такава е H.A.A.G., където барабаните са страхотни, но след 2 -рата минута и половина, следва отклонение, което напомня, че това е песен на дуум знаменосците. Тази част напомня някакво паганско заклинание, или древен ритуал, завършва с добро соло на Чандлър.
The Lost Feeling започва мистериозно, Уейнрич шепне думи, и това е сякаш тихо вмъкване в съзнанието на слушателя, разгадавайки мислите , атакувайки психиката му. В музикално отношение песента е сто процента повлияна от Hand of Doom на Black Sabbath - редвуат се тих и лежерен бийт с мощно избухване. Слаба част в тази песен е нелогичното за ритъма соло, дори хаотично, но пък има добри бас линии.
The War Starter, отново угнетяващо, бавно, мистериозно, песимистично настроение. Това е песента с най-точно соло в албума. Следват три песни, които са включени като бонуси в преиздадения диск през 1987: Thirsty and Miserable (кавър на пънк рок американците Black Flag), Look Behind You и The End Of The End (която също е с леко по-бързо темпо, и с бас в "Гийзър стил")
Смятам, че мога да си позволя забележка към обложката, която никак не грабва окото. Албумът е подходящ за всеки фен на дуум метъла, и всеки фен на Black Sabbath,ориентиран към дуума.
Връх: Born Too Late, Dying Inside, The Lost Feeling
Няма коментари:
Публикуване на коментар